Мария Липискова, „Тльон, Укбар, Orbis Tertius или скритият архив на Библиотеката на Острова на блажените“
Остров на блажените сенки няма.
Мнозина след Омира са писали и описвали Острова, от които някои са се лутали само да го търсят и като не могли да го намерят – отричат съществуването му.
Неговите книги имат маски – книги двойници.
Откриването на Острова на блажените дължа на една енциклопедия и едно огледало. Страбон, Полибий, Вергилий и Платон са взели участие в описанието и поддържането на историите за съществуването на този Остров (както и на Библиотеката на Острова). Описанието на Острова се среща в прочутата картина на Бьоклин „Островът на мъртвите“, включена в „Истории на вечността“, енциклопедия на Книжовното дружество, том 11., година на издаването не е посочена. Копие от същата картина под заглавието „Одисей, копнеещ на морския бряг“ откриваме във въпросните „Истории на вечността“ като илюстрация към статия за гроба на Одисей, който според преданието е разположен на скалист връх на брега на морето, ограден от големи дялани камъни, а по има средата стълп, някога явно служил за жертвеник. Първото описание на гроба на Одисей на Острова се среща в „Истории на античните цивилизации“ на френския културолог от XIX в. Виктор Бернар. В „Истории на вечността“ – едно авторитетно издание на Книжовното дружество – се посочват писма и още някои неизвестни дотогава факти от културната история на Острова, които впоследствие бяха отпечатани в една отделна книга под заглавието „Неизвестни материали от „На Острова на блажените“. В този свитък твърде уклончиво и алегорично се визират някои по-ранни преписи, както и историографски имена на жителите на Острова. Преписът на този свитък с имена беше публикуван и включваше:
1. Боре Шотор – Ботев. 2. Буне Войдан. 3. Видул Фингар – Белчев. 4. Витан Почек. 5. Велико Доля, поправено на Велико Меруда – Великсин. 6. Горо Шуман – Миларов, поправено на Андрейчин. 7. Доре Груда – Петко Рачов Славейков. 8. Китан Вътаф – Алеко, после е било записано Никола Козлев, но впоследствие зачертано. 9. Димо Горготина – Алеко, поправено на Кирил Христов. 10. Силва Мара – Мара Белчева. 11. Климе Латина – Вазов. 12. Райко Подрумче – Величков. 13. Иво Меруда, поправено на Иво Доля – П. П. Славейков. 14. Тиме Разделина – Яворов. 15. Тихо Чубра. 16. Секул Саламб. 17. Недан Лодов. 18. Нягул Каравела – Миларов.
Друга извадка от преписа на имената на жителите на Острова, която излиза в същия свитък от „Неизвестни материали от „На Острова на блажените“, сочи само инициалите на А. Б., а под тях е написано: „Роден е на 17 април, 1827 в Х.“. Смисълът на този фрагмент не е установен, което би могло да доведе до усъмняване в автентичността му, особено като се вземе предвид фактът, че като творения на А. Б. са посочени „1000 души“, „На Балкана“, „Нямам роден край“, „На бесилката“ – като свободен превод на Франсоа Вийон. В същия историографски препис се посочва името на Сабо Лепарда, като се отбелязва, че „зад нищо незначещия псевдоним Сабо Лепарда се крие някой известен поет, може би някой публицист политик, не е чудно и да е някой съвсем неизвестен човечец“. Объркващите следи продължават да съществуват в този ръкопис (открит в хранилищата на Българското книжовно дружество), особено като се има предвид явното разсейване на преписвача, който два пъти е направил един и същ огледален препис на ръкописа под две различни имена, които по пътя на метафизиката на името могат да насочват към два или повече субекта, могат да принадлежат на един и същ субект, явяващ се под друго име, или да насочват към мъглявини от референции (което не прави немислимо тяхното възможно съществуване). Тук прилагаме само двата огледални преписа, които стоят под имената на Сабо Лепарда и Спиро Година.
І. „Нищо положително не се знае за живота на автора на една от най-оригиналните и духовити книги не само на Острова на блажените, на „Върволицата на дните“. ІІ. „Нищо положително не се знае за живота на автора на една от най-интересните и духовити книги не само на Острова на Блажените – на „Върволицата на дните“.
След този огледален препис към имената на Сабо Лепарда и Спиро Година следва огледално описание и на самата книга „Върволицата на дните“. Тук ще приложа само първоначалното разположение на двата преписа, описващи и насочващи към съществуването на книгата „Върволицата на дните“ (включена в самостоятелния свитък, издаден от Книжовното дружество под заглавието „Неизвестни материали от „На Острова на блажените“):
І. То е една своеобразна Божествена комедия, в която... Книгата носи подзаглавие Календар, разделена е на четири части: Пролет, Лято, Есен, Зима. Пред всяка част има пролог и епилог, в който се характеризира дадена част и се доизхвърлят няколко камъчета, неизхвърлени в текста. И след това, ден по ден, нижат се кое къси, кое дълги стихове: песни, оди, елегии, химни, сатири, епиграми – всевъзможни форми и размери. На голям празник, като Великден, Коледа, Нова година, са сбрани повече песни в една група. Тая книга е плод на богата фантазия и немалък композиционен талант.
Във втория огледален препис книгата „Върволицата на дните“ е описана като:
ІІ. То е една своеобразна „Божествена комедия“ – твърде човешка – и твърде пикантна дори. Книгата е разделена на четири дяла – според четирите годишни сезона – Пролет, Лято, Есен, Зима. Пред всеки дял има Пролог, а подир – Епилог, които обединяват пръснатите в дяла пиеси и им дават външно и вътрешно единство. По тоя начин се открива една обща концепция на книгата, която външно изглежда нещо като обикновена сбирка стихове без каква и да е омисъл, натрупани в едно. По календарния ред дните нижат се тука песен по песен: песни, оди, елегии, химни, сатири, епиграми, параболи – всевъзможни форми и размери. На по-големи празници – като Нова година, Коледа и Великден – са събрани в една група по няколко песни. Книгата е плод на богата фантазия и не малък композиционен талант.
Внимателният читател може би ще види асиметрията на двата преписа и ще се усъмни в техния архи-образ (в неговото наличие или в неговото „архи“). Това би довело и до усъмняване в „огледалния образ“ и неговите знакови функции, но не и в наличието (макар и неналично като присъствие) на следи от такива образи, които, дори и да не са пълни копия (дубли), се явяват частични копия (които за удобство наричаме „копия“, ползвайки се от терминологията на Еко). Това, от своя страна, не изключва наличието на други частични копия или преписи от така цитираните огледални образи на описанията на книгата „Върволицата на дните“, не изключва и наличието на прототекста на тази книга – придружена от частични копия-коментари. Откъси от тази непубликувана досега, но описана книга открих при едно мое археологическо проучване на илюстровани пощенски картички, придружени от кратки послеписи, бележки и маргиналии, изпращани от и на Острова (виж БИА НБКМ, а.е. ІІ В 2402, фонд 157 – Илюстровани открити картички до Мара Белчева от Пенчо Славейков). А следа от тази протокнига, която според различните преписи е съставена от 365 страници и включва в различните си версии 365-400 стихотворения, няколко листа от тази книга – „една от най-интересните и духовити книги не само на Острова на Блажените“ – открих в съседния фонд 158, а.е. ІІ В 2407. Той е описан като съдържащ „Тетрадка с рими на Пенчо Славейков“, но това се оказа едно подвеждащо описание мистификация, защото под името маска открих възможния прототекст на книгата „Върволицата на дните“ – „Книга, която външно изглежда катообикновена сбирка стихове, без каквато и да е умисъл“. Папката, в която открих прототекста на книгата „Върволицата на дните“ от Острова, се води под същата архивна единица, както и „Книга на битието“, която в Библиотеката също се съхранява под наименованието маска, описано като „Папка с рими на Пенчо Славейков“, БИА НБКМ, фонд № 158, а.е. ІІ В 2407. Тук прилагам преписа на фрагмента протообраз на книгата:
Л. 20 Върволицита на дните включва – Балади, сентенции, елегии, оди, епиграми – всякакъв вид, род, форма и съдържание (и проза и стихове), пъстра като живота. а) биографии на светии и обикновени хора; или важни сцени из живота им, или комични; и наши, и чужди.
Л. 21 б) селският живот; в) политика; г) литература и колкото може биография. Ще влиза вътре и: Симеон А. Кънчев Марий и Сула Баладата на чиновника Въобще всичко що приляга някак, печатано или не Соната за Омира Соната за Богородица
Л. 22 За Нова година няколко За Рождество няколко За Великден няколко
Л. 23 Април – дъжделив, вятърничав, (...) и няма защо да го възпявам ден по ден, а an block като се посветяват няколко реда повече на отбрани някои дни. Ноември или септември А (...) месеци, когато няма какво да се опява за известно число дни – с някаква шега или измислица да се прескочат.
Л. 24 Крали Марко Двама (...) викат: жив ли си, М.? Стани! „За какво?...“ Рождество. Трите мага: „Витлеем?“ – на дясно. „В?“ – на ляво... Хълма как долу там се пробуждаше. В V. Но таен глас ги поведе не там, а (...) в колибата – там, където се бе родил Хр(истос) в мрака. Както се ражда в мрак всяка светлина, настрана от хората. (...), наведени над Хр(истос) главите на Мария и Йосиф, и ослицата, уморена да носи бъдещето на човечеството. Бягство. Йосиф
Л. 25 А отдолу ослицата помахва с уши и се (...) как нейната внука носи Христа в Йерусалим. Л.К. Сърцето ми вехне на чужбина, като цвете без роса. Додох си дома, но слънцето на свободата изгря на моя гроб. Къде е тя сега: Аз нищо не чувам, глухо е около ми. Тишина ли е това на щастието или глухостта на новите неволи? Гробът ми буренясва. Няма птичка да кацне да запее, за да ми каже...
Л. 27 Подвързия, стари, ценни книги и подвързии.
Л. 27 Има ли от (...) Рилски писма.
Този прототекст на книгата „Върволицата на дните“, както посочих по-горе, открих в архивна единица, означена като „Тетрадка с рими на Пенчо Славейков“ – едно явно подвеждащо заглавие, маска на архива, целящо да прикрие следите на протообраза на книгата, чиито описания-указания за възможното ѝ съществуване се появяват в свитъка „Неизвестни материали от „На Острова на блажените“. Сравнението между откритите преписи би позволило на изследователите на Библиотеката на Острова на блажените да изградят хипотези относно автентичността им и връзките между тях, както и да разгледат въпроса кой от тях би се явил като пряк извод към прототекста на „Върволицата на дните“, която в някои свои по-късни редакции се появява в „На Острова на блажените“ под заглавието „Книга на битието“. Моята хипотеза на археолог-текстолог е, че неслучайно попаднах на този прототекст, скрит зад фалшиво име маска във фондовете на Библиотеката, което навежда на мисълта, че съществува таен фонд на Библиотеката на Острова на блажените, фонд, който е скрит зад подвеждащи, лъжливи имена на описите. В същия фонд 158, под подобно фалшиво описание маска, открих и едно от най-ранните (може би и първото) картографско описание на Острова, в чиято автентичност едва ли би могло да има съмнение, защото е датирано. Текстът представлява план, описващ топографията на Острова, а новооткритият ръкопис е един възможен генотекст на всички по-късни проекти „На Острова на блажените“. В този ранен вариант Островът е означен като полуостров – едно от поредните подвеждащи имена маски от Библиотеката на Острова на блажените. Едно от най-ранните картографски описания на Острова се намира в архивна единица, озаглавена като „Глупографията на един полуостров“. Поредната лъжлива следа, целяща да заблуди някой наивен археолог, опис маска, който прикрива един възможен таен фонд на Библиотеката на Острова на блажените. Въпреки несъществуването на някакъв незаличим подпис, смятам намерения ръкопис за автентичен. Описа на Острова (маскиран като полуостров) открих във фонд 158 на БИА НБКМ, а.е. ІІ В 2405. Тук прилагам преписа на този възможен прототекст, описание на Острова. Ръкописът е датиран: Лайпциг, (18)93, юний.
Л.1 Глупографията на един полуостров Книгата ще е илюст(рована) (...) глупография България Пролог Балкански полуостров и България (исторически обзор) 1. Климат. 2. Почва. Природни богатства, реки, планини, блата, индустрия, градове. Нар(одно) велико събрание; за (конституцията) Градове (биографиите на А І и Ф.) Биографии на по-знатните хора (статии, речи в Народното събрание и митинги) Народни песни за робството в Бъл(гария) Обичаи в (...) Общество Изкопаеми богатства (З. С., Сава Муто(в)) Епилог. Прокламация към патриотите, прославили България с нашата (...). Или некролог за смъртта на България колко години преживяла и безвременно се поминала от болестта борба за независимост (по латински). Вечна ѝ памет. Бог да я прости.
Препрочитайки този текст, зад на пръв поглед ясните означаващи, открих нечетими сигли и следи като А І, Ф., З. С. в ръкописа. Въпреки възможността въпросните грами да означават реални денотати, този прототекст продължава да излъчва една не толкова ясна референция. След справките, които направих в текстовете на несъмнени експерти по граматология, би могло да се установи, че съществува „една неизлечима референция „на ръба на езика“. Постфактум приемам, че въпросният открит ранен опис на Острова (означен подвеждащо като полуостров), както и неговото наличие, е подпечатан със съществуването на грамите А I, Ф. и З. С. (чието писмо и записки са безспорно съществуващи). В заключение бих искала да напиша, че масовите издирвания пораждат предмети с противоречива същност; днес се отдава предпочитание на индивидуалните и почти импровизирани търсения.
P.S. 1 Популярни списания с оправдана неумереност се заеха да излагат зоологията и топографията на Тльон на Острова на блажените; лично аз мисля, че неговите прозрачни тигри и кули от кръв не заслужават може би постоянното внимание на всички хора. P.S. 2 Книгите на Тльон на Острова на блажените рядко носят името на автора си. Това смело твърдение ни връща към основния въпрос: Кои са създателите на Тльон на Острова на блажените? Множественото число тук е наложително, защото хипотезата за един-единствен създател – някакъв вездесъщ Лайбниц, който се труди безизвестен и скромен – бе единодушно отхвърлена.
За стратегиите на настоящия текст са ползвани следните материали:
Други публикации Електронно списание LiterNet, 19.10.2004, № 10 (59): http://liternet.bg/publish11/m_lipiskova/tlion.htm | Статии
|
