Петко ТодоровТодоров, Петко Юрданов (26.09.1879, Елена – 14.02.1916, Шато д'Е, Швейцария). Роден в заможно чорбаджийско семейство с широки културни интереси, което е в роднински връзки със семейството на Стоян Михайловски. Учи гимназия в Търново (1894-1895). Като ученик се увлича от идеите на социалдемокрацията, чете марксистка литература, създава литературни групи, устройва неделни четения. През 1896 г. заминава с брат си Христо за Тулуза, Франция, и постъпва в Lycée national. Чете руска и френска литература (А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Л. Н. Толстой, Г. Флобер, Ги дьо Мопасан и др.), сътрудничи на в. „Ла Депеш”, свързва се с френските общественици – Ж. Жорес и др. Пише антимонархически статии. През 1897 г. се връща в България. Установява се в Русе, заедно с Ив. Белинов издава в. „Законност”, където помества статии по обществено-политически въпроси. По повод на Възвание към русенските граждани, насочено срещу правителството и княза, е изправен пред Русенския окр. съд, но е освободен като малолетен. Следва право в Берн, Швейцария (1898), литература в Берлин и Лайпциг; завършва през 1904. В началото на XX в. под влияние на П. П. Славейков и д-р Кр. Кръстев подлага на преоценка обществените и естетическите си възгледи. Започва да изучава философията на немския индивидуализъм. През март 1912 г. заминава да се лекува от туберкулоза на о. Капри, където се запознава и се сближава с М. Горки. Умира в Швейцария; тленните му останки са пренесени и погребани в София на 15 юни 1921 г. Първото си произведение – очерк за Иларион Макариополски, Т. написва като ученик във второ отделение. В ученическите си години пише стихотворения, разказчета и скици, които печата в ученическите издания в. „Другар” и в. „Съвременна младеж”, а по-късно – в сп. „Искра”, „Светлина” и др. Някои от тях събира в първата си книга „Драски” (с псевдоним Пенко). Следващата му книга – „Стихове на скучната лира”, излиза под същия псевдоним. Ранното творчество на Т. е повлияно изцяло от идеите на социалдемокрацията, разработва социални проблеми, но не се отличава със забележителни художествени качества. Т. продължава да пише социални разкази и в Тулуза – публикува ги в соц. издания „Ново време”, „Работнически вестник”, „Червен народен календар” и др. В края на 1899 г. написва първата си идилия „Певец”, бележеща промяна в творчеството му и ориентиране към модерните европейски идейни и естетически течения, свързани с философията на индивидуализма. В следващите произведения – идилии и драми, Т. съчетава тези идеи с изконно български психоемоционални характеристики; в народностното начало търси общочовешки измерения в душевността и поведението на личността. В първото десетилетие на XX в. Т. е една от забележителните фигури в българския културен живот – независима личност със завидна култура, европейски тип интелектуалец. Произведенията му носят печата на гордия му характер, на душевен финес и извисена духовност. Т. се стреми да постигне изящност и артистичност в словесното изкуство. Бунта си срещу ефимерността на социалното и всекидневното човешко битие демонстрира в зрялото си творчество чрез гордо отшелничество. Живее в близко духовно родство с кръга „Мисъл”, с философските, естетическите и художествените търсения на д-р Кръстев, П. П. Славейков и П. К. Яворов. Активно присъства в българския литературен живот; създава драмите „Страхил страшен хайдутин”, „Първите”, „Змейова сватба” и „Невяста Боряна”, един том „Идилии”. Различни като художествена ценност, те внасят нов нравствен и естетически смисъл в използваните като художествена канава народни поверия. Под влияние на Х. Ибсен и Г. Хауптман Т. превръща художествените си обобщения в образи символи. Търсенията за самоизява на творческата, градивната личност стават основна тема в зрялото му творчество. Типичен герой на идилиите му е гордият, независим, волен човек – харамията, несретникът, носител на силен дух и висока нравственост (Калина от „Мечкар”, гусларят от „Гусларева майка”, Косьо от „Змейно”, Бойко от „Несретник” и др.). Т. пресъздава интензивното духовно горене, драматичните кризи в съзнанието на самотника. Творбите му се отличават с романтично приповдигната емоционална атмосфера и изящен пейзажен рисунък. Богатата образност и своеобразният слог превръщат някои от идилиите в художествен синтез между поезия и проза. Псевд.: Пенко, Н. Бойко, П. Слезкин, Стрезо и др.
Изд.: Драски (с псевд. Пенко) – 1894; Стихове на скучната лира (с псевд. Пенко), 1895; Хамали и циганка. Два съвременни разказа. 1895; Бойко. Разказ из живота на един млад учител. 1896; Бай Драган. Разкази. 1898; В лоното на сиромашията. Разкази. 1898; Защитителна реч на П. Тодоров. 1898; Конкурс. 1898; Маргарит. 1898; Идилии. 1908 (1918); Драми. Кн. 1. 1910 (1946): В Гетсиманската градина. Една песен. По жътва. Камъни. 1919; Съчинения. Т. 1-2. 1922-23; Зидари. Драма. 1929 (1939); Съчинения. 1930; Самодива. Драма. 1931; Змейова сватба. 1932; Невяста Боряна. Страхил страшен хайдутин. Драми. 1932; Първите. Драма. 1934; Идилии. Кн. 1-2. 1938: Славяните и българската литература. Литературни статии. 1944; Идилии. Т. 1-2. 1945; Драми. 1946; Избрани произведения. 1948; Събрани произведения в три тома. 1957-58; Писма. 1966; Избрани творби. 1968; Идилии. Разкази. Драми. 1972; Идилии. 1978; Събрани съчинения в 4 тома. 1979-81; Зидари. 1981; Идилии и новели. 1993; Идилии. 2003;
Лит.: Кирилов, Ив. П. Ю. Тодоров : Биогр. наброски. 1921; Петко Ю. Тодоров. Лит. сб. за 10-годишнината от смъртта му. 1926; Георгиев, Л. 1. Петко Ю. Тодоров : Лит.-крит. очерк. 1961; 2. Петко Ю. Тодоров : Монография. 1963; Пенчо Славейков, П. К. Яворов, Петко Ю. Тодоров в спомените на съвременниците си. 1963; Иванова-Гиргинова, М. Блянове по модерна драма. 2010. Цонев, Б. „Стихове на скучната лира”. // Бълг. преглед, 1895, № 12; В. М. [д-р Кръстев] „Певец”. // Мисъл, 1899, № 12; Цонев, Б. П. Ю. Тодоров – „Зидари”. // Пер. сп., 1903, № 64; Протич, А. Драмите на П. Ю. Тодоров. // Мисъл, 1904, № 9-10; Яворов, П. К. П. Ю. Тодоровата „Самодиво”. // Дем. преглед, 1906, № 16; Кръстев, д-р К. Певец на воля и младост. // Кръстев, д-р К. Млади и стари. 1907; Ангелов, Б. Идилиите на П. Ю. Тодоров. // Дем. преглед, 1909, № 5; Страшимиров, Д. Т. „Драми”. // Наблюдател, 1910, № 3; Кръстев, д-р К. Христо Ботйов, П. П. Славейков, П. Ю. Тодоров, П. К. Яворов. 1917; Василев, Вл. Идилиите на П. Ю. Тодоров. // Родна мисъл, 1921, № 1; Константинов, К. „Сватба” от Чехов и „Змейова сватба” от П. Ю. Тодоров. // Дем. преглед, 1924, № 2; Атанасов, Т. П. Ю. Тодоров. // Атанасов, Т. Български писатели. Т. ІV. 1929; Динеков, П. П. Ю. Тодоров. // Златорог, 1941, № 3; Константинов, Г. П. Ю. Тодоров. // Изкуство и критика, 1941, № 2; Райнов, Н. Вечното в нашата литература. Бълг. класици. Т. VІІІ. 1941; Стефанов, Л. П. Ю. Тодоров в Италия. // Изкуство и критика, 1941, № 2; Данчев, П. За идейния път на П. Ю. Тодоров. // Данчев, П. Индивидуализъм в българската литература. 1949; Константинов, Г. П. Ю. Тодоров. // Константинов, Г. Писатели реалисти. Кн. ІІ. 1960; Ничев, Б. Петко Тодоров и другите. // Лит. мисъл, 1965, № 6; Балабанов, А. Живот и поезия. // Балабанов, Ал. Студии, статии, рецензии, спомени. Т. І. 1973; Танев, Д. Диалозите на П. Ю. Тодоров. // Лит. мисъл, 1978, № 7; Радев, Ив. Национален живот и философско обобщение в идилиите на П. Ю. Тодоров. // Пламък, 1979, № 10; Хаджикосев, С. Скиталецът с чиста душа и щедро сърце. // Лит. фронт, № 43, 25 ноем. 1979; Марков, Ст. Проблемът за свободата на твореца в идилиите на Петко Ю. Тодоров. // Лит. форум (приложение), № 51, дек. 1992; Югова, Д. Фолклорно-митологичната знаковост в идилиите на П. Ю. Тодоров. // Лит. мисъл, 1994, № 1; Дечева, В. Невяста Боряна като ритуал. // Култура, № 49, 8 дек. 1995; Ичевска, Т. Драмите на П. Ю. Тодоров – прокълнатите чеда на едно „незаконно съжителство”. // Научни трудове на Пловд. унив. „П. Хилендарски”, 1998, № 1; Лукова, К. Зрящата душа – гледането и проглеждането : Визуалност на трансценденталното [в творчеството на М. Метерлинк, П. Яворов, П. Тодоров и А. Страшимиров]. // Проглас, 1998, № 3-4; Mantcheva, D. Le symbolisme français et la dramaturgie de Petko U. Todorov. // Etudes balkaniques, 1999, N 3-4; Стоянова, Св. Симулакрумът на рецептивното : За отработените и липсващи контексти в рецепцията на бълг. драматургия („В полите на Витоша”, „Змейова сватба”). // Научни трудове на Пловд. унив. „П. Хилендарски”, 2004, № 1; Стоянова, Св. Смисловите бездни на (липсващия) дом/а (опити върху фигурите на дома в драматургията на П. Ю. Тодоров и Рачо Стоянов). // Научни трудове на Пловд. унив. „П. Хилендарски”, 2006, № 1; Симеонов, Ив. Творческият диалог на Петко Ю. Тодоров с украинската писателка Олга Кобилянска. // Везни, 2006, № 2; Малинова-Димитрова, Л. Петко Ю. Тодоров и хърватският театрален контекст от първата четвърт на XX век : Четири фрагмента. // Год. Нар. театър „Ив. Вазов”, 2008; Сивриев, С. Керванджията в „Несретник” на Петко Тодоров. // Епископ-Константинови четения, т. 14, 2009; Иванова-Гиргинова, М. Езикът и езиците в драмата „Зидари” на Петко Ю. Тодоров. // Езиков свят, 2011, № 1; Антов, Пл. Лирическият проект на П. Ю. Тодоров. // Лит. вестник, № 4, 9-15 февр. 2011.
Елка Константинова, Пенка Ватова
| |
