Д-р Кръстьо КръстевКръстев, Кръстьо Котев (Пирот, Сърбия, 31.05.1866 – София, 5.04.1919). Учи в Пирот (до 1878) и София. Завършва класич. гимназия в София (1885) и философия в Лайпциг (1888) с докторат на тема “Лотцевото метафизическо понятие за душата”. В последните класове на гимназията работи като стенограф в НС. Директор на педагог. у-ще в Казанлък (1888-90), учител по логика, психология и етика в класич. гимназия в София (1890-91), драгоманин при М-вото на външните работи (1892), проф. по философия във Висшето у-ще (дн. Соф. ун-т) (1895-96), учител в Соф. мъжка гимназия (1899-1904), лектор по философия във Висшето у-ще (1899-1907), директор на педагог. у-ще в Скопие (1907-08), извънреден проф. по философия, психология, етика и естетика в Соф. ун-т (1908-1919). Дописен член (1898), действителен член (1900) на БКД (дн. БАН). Първата си лит.-крит. студия “Иван Вазов. Етюди за стихотворната му поезия” (сп., “Труд”, 1888, № 5-6) пише като студент в Лайпциг. Сътрудничи на “Периодическо списание” (на БКД), сп. “Труд”, “Денница”, “Демократически преглед”, “Съвременна мисъл”, “Листопад”, на в. “Гражданин”, “Демократ”, “Народ” и др. Публикува обзорни студии върху новата бълг. литература в редица чуждестранни издания – сп. “Современник” (Санкт Петербург), “Вестник Европы” (Санкт Петербург), “Internationale Wochenschrift” (Берлин). Издава “Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество” (1890) и сп. “Критика” (1891). Създател и гл. ред. на най-значимото бълг. лит. списание до I св. война – “Мисъл” (1892-1907), около което в нач. на XX в. се формира първият лит. кръг с ясно определена естетическа и култ.-просветна програма. Като продължение на списанието издава два сборника “Мисъл” (1910). Превежда “Емилия Галоти” от Г. Лесинг (1890), “Философски размишления...” на Р .Декарт (1898), “Джон Габриел Боркман” (1892, 1912), “Кога мъртви възкръснем” (1907), “Призраци” (1911), “Народен враг” (1911) на Х. Ибсен и др. К. е лит. критик, лит. историк и теоретик, критик и теоретик на преводната литература, публицист, психолог, философ и естетик. Филос. му възгледи са еклектични, в лоното на субект. идеализъм. Воюва срещу вулгарния материализъм на Л. Бюхнер и срещу бълг. му проповедници Д. Благоев и Д. Димитров, като защитава интуитивизма и релативизма. Възпитаник на В. Вунд, К. е основоположник на експерименталната психология в Б-я. Естетическите му възгледи са формирани под въздействието на нем. неокантианска естетика (К. Грос, К. Ланге, Й. Фолкелт). Защитава едновременно релативния и нормативния характер на естетиката. Провъзгласява естет. наслада за единствена пряка цел на изкуството и се обявява срещу тенденциозността в него. Студията му “За тенденцията и тенденциозната литература” (1903) и книгата му “Млади и стари” имат естетико-програмен характер и проправят път за модернизма в бълг. литература. Прокарва рязка граница между литература и публицистика, между литературноистор. и естетическата стойност на худ. творба. Заедно със съратниците си от кръга “Мисъл” (П. П. Славейков, П. К. Яворов и П. Ю. Тодоров) воюва за отграничаване на бълг., литература от другите области на духа; отхвърля полит. тенденции като художествено недопустими. Като критик участва активно в лит. живот близо 3 десетилетия. Лит.-крит. му творчество е извънредно разнообразно в жанрово отношение – от кратките крит. бележки, отзиви и рецензии през крит. етюди, есета и памфлети до проблемни литературоведски студии, студийни портрети и монографии. Стреми се да улови характерологичното за писателя.. Открива и утвърждава П. П. Славейков, П. Яворов, П. Тодоров, К. Христов, дава точни характеристики за Т. Влайков, М. Георгиев, Ст. Михайловски, Д. Великсин, Н. Начов. В стремежа си към обективна, подчинена на строги естет. критерии лит. критика, К. робува на известен нормативизъм и догматизъм. Подценява като “художници” Вазов, З. Стоянов, Л. Каравелов, А. Страшимиров, Елин Пелин, отчасти и Ал. Константинов, когото оценява много високо като личност. Оценките му за Вазов еволюират от благосклонни към отрицателни; цени Вазов предимно като поет, но има резерви към неговата белетристика и драматургия.. Като теоретик се обявява за “безпристрастна критика”, но на практика е пристрастен, полемичен. Като редактор на сп. “Мисъл” е толерантен и привлича широк кръг сътрудници. Автор е на статии в областта на философията, психологията, социологията, педагогиката, учебното дело, вътрешната и външната политика; има смели гражд. прояви. Републиканец и демократ, К. пише остри статии срещу княз Фердинанд I и царедворските правителства. След освиркването на княза през 1907 застава категорично на страната на бълг. студенти. В навечерието на I св. война организира к-т за борба срещу германофилската политика на правителството и участва в съставянето на позив против въвличането на Б-я във войната, за което е арестуван. Подпомага морално и материално борбата на макед. българи за свобода. Псевд.: В. Миролюбов, Боян Благомиров, С. Делиспасов, З. Ф. О., К. К. и др.
Изд.: Съчинения. Съст. Л. Стаматов, С. Янев. Т. 1-3. 1996-2007; Курс на философията : Ръководство... Т. 1. Психология. 1891; Етюди и критики. 1894; Към историята на Висшето училище. 1897; Литературни и философски студии. 1898; Певец на воля и младост. 1906; Алеко Константинов : Лит. силует. 1907; Млади и стари : Крит. очерки върху днешната бълг. литература. 1907; Нашият университет : Статии. 1907; Петко Тодоров. 1908; Поглед в новата българска литература. Т. 1. От Петка до Пенча Славейков. 1910; Христо Ботйов – П. П. Славейков – П. Тодоров – П. К. Яворов. 1917 (2 изд.); Алеко Константинов : Шест статии. 1917; Етюди, критики, рецензии. 1978; Ятце сме каматни : Много сме хубави. 1999; Д-р Кръстев в писмата си. 2007.
Лит.: Радев. С. Д-р Кръстев като литературен критик. 1907; Проф. д-р Кр. Кръстев : Лист за прослава по случай 18 години от смъртта му. 5 апр. 1937; Проф. д-р Кр. Кръстев : Споменен лист по случай 20 години от смъртта му. 5 апр. 1939; Данчев, П. Индивидуализмът в българската литература. 1949; Натев, Ат. Цел или самоцелност на изкуството : Критически наблюдения върху неокантианската естетика и нейното влияние в България. 1960; Георгиев, Л. Д-р Кръстьо Кръстев. 1968; Иван Д. Шишманов, д-р Кръстев, Боян Пенев в спомените на съвременниците си. 1983; Стаматов. Л. Д-р К. Кръстев : Личност и критическа съдба. 1987; Цанков. Г. Д-р Кръстьо Кръстев. 1987; Атанасова. Цв. Кръгът “Мисъл”. 1991; Тиханов. Г. Жанровото съзнание на кръга “Мисъл” : Към културната биография на бълг. модернизъм. 1998; Велкова-Гайдарджиева, А. Българска литературна критика и митотворчество : Д-р К. Кръстев, Б. Пенев, Вл. Василев. 1999; Кръгът “Мисъл” : Кореспонденция. 2003; Шивачев, Р. Другият доктор Кръстев : Дневници, писма, статии. 2003; Кортенска, М. Културната мисия на кръга "Мисъл" : Пенчо Славейков, д-р Кръстев, Пейо Яворов, Петко Тодоров. 2008. Гечев, А. “Млади и стари”. // Дем. преглед, 1907, № 4-5; Йорданов, В. “Млади и стари”. // Бълг. сбирка, 1907, № 2; Кьорчев, Д. Из миналото. // Наш живот, 1907, № 9-10; Маринополски, Й. Д-р Кр. Кръстев. // Маринополски, Й. Критици. 1910; Пенев, Б. Надгробна реч на Кръстев. // Съвр. мисъл, 1919, № 5; Балабанов, Ал. Делото на д-р Кръстев. // Филос. преглед, 1929, № 2. – Д-р Кръстев като човек. // Лит. глас, № 30, 7 апр.1929; Василев, Вл. Д-р Кръстев като литературен критик. // Лит. глас, № 30, 7 апр. 1929; Дзивгов, Ал. Д-р Кръстев. // Лит. глас, № 30, 7 апр. 1929; Казанджиев, Сп. Поглед върху делото на д-р Кръстев. // Златорог, 1929, № 4; Бънков, Ан. Д-р Кръстьо Кръстев. Живот, личност и философски схващания. // Бънков, Ан. Принос към историята на българската философска мисъл. 1943; Цанев, Г. Страници от историята на българската литература. Т. 2. На прелома между две столетия. 1971; Каролев, Ст. Жрецът воин. Т. 1. 1976; Атанасова, Цв. Списание “Мисъл” и кръгът “Мисъл”. // Ах, Мария, 1995, № 1; Стаматов, Л. Д-р Кръстьо Кръстев – човекът и критикът. // Кръстев, д-р Кр. Съчинения. Т. 1. 1996; Янев, С. Необузданият д-р Кръстев и литературноисторическият смисъл на една критика. // Кръстев, д-р Кр. Съчинения. Т. 1. 1996; Данков, Е. Етика и философска пропедевтика. 80 г. от смъртта на д-р Кръстьо Кръстев. // Философия, 1999, № 4. – Д-р Кръстьо Кръстев (1866-1919) и българското образование. //Образование, 1999, № 6; Шивачев, Р. Доктор Кръстев като Миролюбов. // Лит. мисъл, 1999, № 2; Данков, Е. Философската култура на д-р Кръстев. // Критика, 2000, № 1; Шивачев, Р. Елин Пелин и д-р Кръстев. // Анти,№ 28, 26 юли – 1 авг. 2002; Радев , Ив. Д-р Кръстев, интелектуалният елит и войната от 1912 година. // Лит. вестник, № 29, 19-25 септ. 2012.
Изт.: НА БАН, Ф. 47.
Цветанка. Атанасова | |