Ламар

Ламар (псевд. на Лалю Маринов Пончев, 01.01.1898, с. Калейца, Лов. обл. – 21.03.1974, София). Завършва Търговската гимназия в Свищов и ШЗО в София. Участвува в I св. война като подпоручик-артилерист. След войната е чиновник в Земеделска банка в Троян, но е уволнен през 1923 заради анархистичните си убеждения. Установява се в София, където създава собствена п-ца “Ново изкуство” и издава сп. “Новис” (1929–1932). Участвува във II св. война като командир на култ. бригада към Щаба на бълг. армия. Зам.-гл. ред. на сп. “Бълг. воин” (1962–1974), чл. на ред. колегия на сп. “Турист” (1956–1974), основател и чл. на ред. колегия на в. “Ехо” (1958 – 1974). Секретар на СБП (1956–1958), предс. на Печатарския съюз (1946).

Дебютира със стихове в сп. “Всеобщ преглед” (1917). До 1922, когато излиза първата му стихосб. “Арена”, стиховете му се вместват в каноните на предвоенната лит. традиция. Съдбовно влияние върху поетичния му стил упражняват Гео Милев и свързаните с него авнгардисти. Л. е поетът, който в течение на две десетилетия претворява на дело посланието на своя приятел “Българската литература се нуждае от оварваряване”. “Арена” има характер на авангарден манифест и e провокация спрямо лит. конвенции. Това е първата бълг. стихосбирка, в която категорично се пренебрегва пунктоацията; тя разбива тематичния кръг на предвоенната поезия и се подиграва саркастично с нейните клишета, следвайки поетиката на футуризма, експресионизма и имажинизма в нейната синтетична и специфично балканска транскрипция. В “Железни икони” (1927) изпъкват двете контрастни начала, върху които се гради синкретичната поетика на Л. – антиестетиката и провокативността на авангардното мислене, и митологемите и специфичните изразни средства, извличани от фолкл. традиция. Това своеобразно преливане между авангарда и фолклора характеризира неговата поетика от 20-те и 30-те г. и свидетелства за реализацията на родното в неговата ориентирана към авангардни форми стилистика. При Л. става дума преди всичко за разпадането на сакралността на понятието “родно” чрез силно огрубена, материално-приземнена и карнавално-шумна образност, която носи поетичното послание, но и която въвежда все по-шокиращи непоетизми: предизвикателства спрямо лит. клишета и самия статус на поетичното, формиран от лит. традиция. Пример за тази особена стилистика е поемата “Мирни-размирни години”, конструираща богато метафоричния и контрастен образен свят, който ярко подчертава несъвместимостта между душевността на бълг. селянин и военната реалност. Военната тематика е продължена и с поемата “Изток – Запад”, писана в годините на II свет. война, в която войната се интерпретира чрез драмата на въвлечените в нея народи. След 1944 Л. запазва своя интерес към мащабните епични форми, но се съобразява с наложените идеолог. и естет. конвенции. Пример в това отношение е продължението на “Мирни-размирни години”, поемата “Горин Горинов”, най-адмирираната негова книга през 50-те, в която надделяват хрониката и поетическия репортаж за сметка на драматизма и психолог. дълбочина; същото може да се каже и за повечето му епически произведения от този период. Значително по-интересна е неговата лирика, формираща единно концептуално цяло с устойчиви теми и мотиви, чието развитие се изразява във все по-разнообразното им и задълбочено интерпретиране. Провокативността на ранната му лирика отстъпва пред търсенето на дълбочина и стремежа към равносметка, насочена както към личността, така и към истор. битие – и пред пантеистичната радост от едно дълбоко осъзнавано единство между човека и природата. Л. остава без следовници и епигони в бълг. поезия. Творчеството му е мост между авангарда на 20-те и новаторските търсения на поколението от 40-те; той е първомайсторът и на поет. гротеска, която дръзко прекрачва всички табута, лежащи между високите и ниски пластове на езика и си служи свободно с уличния жаргон и простонародното слово. Има значителни постижения и като прозаик – в пътеписа, анималистичната проза и детските приказки. Превежда от руски, най-забележителния му превод е поемата “Инония” на Сергей Есенин.

Други псевд.: Ла, ЛиС (със Славчо Васев), ЛиМ (с Мицо Андонов), La.

Съч: Избрани произведения. 1920 – 1954. 1955; Избрани произведения. 1957; Преславни походи. Избр. военни стихове. 1958; Стихотворения, поеми. 1966 (1967, 1968, 1969, 1970); Избрани стихотворения. В 2 т. 1967-68; Избран 1968; Избрани творби.1978; Железни икони : Избрани произведения. 1989.

Арена. Стихотворения. 1922; Железни икони. Стихотворения. 1927; Мирни- размирни години. Поема. 1928; Запад – Изток. Славянска поема. 1944; Горан Горинов. Войнишка поема. 1946 (1953); Бойни песни. 1946; Със ски в планината. Пътепис. 1950; Утро над родината. Стихотворения. 1951; Строителни години. Стихотворения. 1952; Гора вековна. Стихотворения. 1954; Град се гради. Поема. 1954; Зора зазорила. Поеми и сонети. 1956; По планини и равнини. 1958; Мъдростта на годините. 1959; Васил Левски. Лирич. животопис. 1960; Големият майстор. Разкази и приказки. 1960; Единак. Приказки и разкази. 1961; Зуници над България. Лирика. 1962; Светло и сред нощ. Роман. 1962; Дъб под небето. Стихотворения. 1963; Дълбокото усое. Импресии. 1965 (1973); От изгрев да залез. Роман. 1966; Моите птици. Разкази и описания. 1967; Претворения. Стихове. 1968; Размразената лавина. Есета, мисли и спомени. 1970; Сказания. Стихове. 1970; Щъркели. Разказ за деца. 1970; Врагове на мисълта. Стихове. 1970; Шумка зелена букова. Избр. стихотворения. 1971; Намерени писма. Стихове и поеми. 1973; Козлето в планината. Стихове и разкази. 1974; Земни видения. Стихове и поеми. 1975; Железни икони. 2005.

Лит.: Тошков, М. Ламар : Литературна анкета. 1977; Дечева, Н. Поздравете всички от мен : Книга за Ламар. 1997.

Генов, Т. Българската поезия. // Пряпорец, 1925, № 250; Иванов, В. Мирни-размирни години. // Пряпорец, 1928, № 71; Крънзов, Г. Мирни-размирни години. // Бразди, I, 1929, № 1; Минков, Ц. Литературни писма. // Глобус, 1929, № 29; Горянин, Б. Ламар. // Простори, 1921, № 9-10; Караславов, Г. Социалната поезия у нас. // Лит. преглед, 1935, № 32; Нурижан, Ж. Творци и литература. 1943; Цанев, Г. Ламар и неговта поема “Запад – Изток”. // Изкуство, № 4; Каролев, Ст. Горан Горинов. Войнишка поема. // Език и литература, 1946, № 3-4; Константинов, Г. Лалю Маринов – Ламар. // Константинов, Г. Български писатели. 1947. Данчев, П. Ламар. // Данчев, П. Съвременни български поети : Литературно-критически статии. 1951; Димитрова, Бл. Маяковски и влиянието му върху българската поезия. // Ново време, 1953, № 7; Сугарев, Е. Аз сам ще ви уча на нова естетика. // Ламар. Железни икони, 1989; Хаджикосев, С. Да си спомним за Ламар. // Бълг. писател, № 2, 20 ян. 1998; Георгиев, Л. Най-странната поетична награда на поета. // Бълг. писател, № 2, 20 ян. 1998; Колевски, В. Бай Лалю: 100 г. от рождението на поета. // Съвр. мисъл, 1998, № 2; Георгиев, Л. Ламар – непредвидимият или автобиография с продължение. // Пламък, 2000, № 3-4; Георгиев, Л. Как Ламар работеше над стиха. // Везни, № 5-6; Доксанлиев, П. Ламар даже и рисувал. // Бълг. писател, № 12, 28 март 2001; Сарандев, Ив. Ламар (01.І.1898–21.ІІ.1974). // Сарандев, Ив. Българска литература (1918–1945) : Т. 1. 2004.

Едвин Сугарев